Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
13.09.2014 16:19 - ЕДНА СТРЕЛКА
Автор: malchaniaotnadejda7 Категория: Поезия   
Прочетен: 6923 Коментари: 22 Гласове:
88

Последна промяна: 13.09.2014 23:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ЕДНА СТРЕЛКА

Часовникът ми спря
на седми вечерта -
на осем и 48.
Не върви напред -
сама ще вървя
без посока, без време -
право през себе си.

8. 09. 2014.
Копривщица

image
image






Гласувай:
88



Следващ постинг
Предишен постинг

1. stela50 - Пътят през себе си няма нужда от посока и време...
13.09.2014 16:32
този път се налага да изминаваме сами... направо.
Поздрав и прегръдка !
цитирай
2. sparotok - !
13.09.2014 17:07
За будните хора времето е без значение ...то е само една от многото врати, които трябва да преминем :)
цитирай
3. malchaniaotnadejda7 - 1. stela50 - Пътят през себе си няма нужда от посока и време...
13.09.2014 17:16
stela50 написа:
този път се налага да изминаваме сами... направо.
Поздрав и прегръдка !

Да, Таничка, а понякога се налага и да се разминем със себе си. Поздрав с нещо отминало -

ВЪРВЯ

Със себе си
се разминавам.
Вървя през пантеони
от мен издигнати.
През времето вървя
и себе си не срещам.
Защото зная -
всяка среща
начало е
на някаква раздяла.

14. XI. 2010.
http://www.youtube.com/watch?v=GjKPjqU0g50

http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2010/11/16/vyrvia.635645
цитирай
4. malchaniaotnadejda7 - 2. sparotok - !
13.09.2014 17:22
sparotok написа:
За будните хора времето е без значение ...то е само една от многото врати, които трябва да преминем :)

:) Привет, Павка! Поздрав с... "Вратата на безкрая" -

ВРАТАТА НА БЕЗКРАЯ

Антиматерията в мен
превръща сърцето ми
в бездънна стомна
за смях и вятър
и за ехо
от смях и вятър.
Сълзите стари
с притъмнелия калай
на времето излъсках
да топлят мрака.
Всяка сълза пролята
огън пали
и ледени цветя чертае
в прозорците
на звездното небе.
Каква тъга навява
вратата на безкрая!

20. XI. 2010

http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2010/11/19/vratata-na-bezkraia.637210

Времето е нещо, което не съществува. От нас зависи останалото. Времето е тотална илюзия. Плод на инерцията, на съня, на неприсъствието. Ние сме едновременни и навсякъде.
цитирай
5. katan - Времето съществува и без часовник.
13.09.2014 18:34
Посоката намираме сами, дори през себе си.
Поздрави, Наде!
цитирай
6. malchaniaotnadejda7 - 5. katan - Времето съществува и без часовник.
13.09.2014 21:13
katan написа:
Посоката намираме сами, дори през себе си.
Поздрави, Наде!

Здравей, Кате! Да, като че ли съществува само онова време, което е неподвластно на часовници. Понякога посоката ни намира, понякога е невъзможна без някого, който ни е по-скъп от нас самите. Като съм тръгнала да поздравявам, сетих се за нещо отколешно, доколкото миналото съществува:

ЧАСОВНИК

Сега аз съм ти.
Сега ти си аз.
И какво ни остава?
Две стрелки
в кръг от време
на незабрава

7. XI. 2010.
http://www.youtube.com/watch?v=H7hGiZ579cs

http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2010/11/08/chasovnik.631421

Хубава съботна вечер, Кате!
цитирай
7. sestra - Прозрение
13.09.2014 21:57
на времето в теб.
цитирай
8. donchevav - Чудесно е, че можем да продължим ...
13.09.2014 22:12
Чудесно е, че можем да продължим напред и без часовници. Иначе рискуваме никога да не стане осми. Поздрави!
цитирай
9. malchaniaotnadejda7 - 7. sestra - Прозрение
13.09.2014 22:54
sestra написа:
на времето в теб.

Здравей, Стани! Времето в мен са всички мои времена и те те приветстват! :) Радвам се, че поспря. Поздрав с времето, което със сигурност предстои от тази молитва за време:

МОЛИТВА ЗА ВРЕМЕ

Учудвам се, че дишам!
Толкоз състрадание
тежи на раменете ми,
че вкаменява ги
в криле огромни,
за да вдигна
отново цялата земя.
В подмолите й да възкръсна -
в пещерите й огромни
от глад за обич, смърт
и за безсмъртие,
полека да я пренеса
със смях и нежност
през мъглите
на Авиньон и на света.

http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2010/11/09/molitva-za-vreme.631959
цитирай
10. malchaniaotnadejda7 - 8. donchevav - Чудесно е, че можем да продължим ...
13.09.2014 23:01
donchevav написа:
Чудесно е, че можем да продължим напред и без часовници. Иначе рискуваме никога да не стане осми. Поздрави!


Mоже да продължим, ако помним с паметта на сърцето. Един отмерен риск, защото винаги е седми. Поздрав за теб!

ПАМЕТТА Е ВРЕМЕ

Това, което някога пренесох
над бездната
не бяха звуци,
а знаци.
Знаете ли
знаците
и начина, по който
те се пишат
на звездното небе?
Запомнихте ли
сенките на птиците?
Защото паметта
е време, което
някога
над бездната
пренесох.

http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2011/02/10/pametta-e-vreme.683821
цитирай
11. alexs - Надя времето е като река и животът е ...
14.09.2014 08:40
Надя времето е като река и животът е като река.....а часовника е просто уред за измерването му и той може да се повреди!
А Втората космическа снимка ми напомня колко малки сме ние хората пред необятното пространство-време на Вселената,но затова нека учените разгадават имало ли е начало и край Битието....
Един велик българин бе казал,че ние сме във времето и времето е в нас!
цитирай
12. malchaniaotnadejda7 - 11. alexs - Надя времето е като река и животът е ...
14.09.2014 10:35
alexs написа:
Надя времето е като река и животът е като река.....а часовника е просто уред за измерването му и той може да се повреди!
А Втората космическа снимка ми напомня колко малки сме ние хората пред необятното пространство-време на Вселената,но затова нека учените разгадават имало ли е начало и край Битието....
Един велик българин бе казал,че ние сме във времето и времето е в нас!

Да, Алекс и колко добре би било учените да вникнат в това казване на дякон Игнатий. Защото Левски е не само Ангел, пратен да ни изтръгне от съня на робството. Той е самият Господ Бог, който ни напомня, че сме създадени богоравни, а не овчедушни сомнамбули, че дарената свобода е по-страшна от робството. Ние сме времето, не някой друг, не, нещо отвън. Но за нас е по-лесно, много по-удобно (а дали всъщност е?) да кажем - "ето на, ние не можем, но нещо свише ни осени". Глупости! Ние можем. Ти можеш. Аз мога. Въпрос на избор. Нищо повече. Христос единствен измежду боговете избира да бъде погребан в небесата, избира да изстрада човешката ни участ. С този жест той ни дава възможността за избор. За богоравност. И естествено, остава един от най-неразбраните водачи на човечеството. Васил Лъвский, дяконът Игнатий ни казва същото - бъдете!, бъдете свободни и богоравни, бъдете време и ... увисва на бесилото. Сам. Неразбран. Отвъргнат и... сънят продължава. Стадото спи и се надява нещо свише да го осени. Още по-добре, ако го осени спейки!? Ние сме свишето. Изборът ни принадлежи. Естественото ни състояние е да бъдем богоравни, да бъдем свободни, да бъдем будни. Защото:

"Ако е за Българско, то времето е в нас а ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. А колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания. Пък да ни уплашат, не им вадим очите. Щом дадем, ухо ще им направим едно метане, ще им заплачим още веднаж и ще свършим за всякога. И ако подпишат, ще подпишем и ние, но чак тогава, когато се видим, че можем да остоим срещу злото им, което, ако би ни направили. А една година щяло да бъде по-късно — не се знае, па нека и да бъде, да не отиваме още кой знае колко назад . . . трябва по-напред да се наредим работите извътре, че подир да им се молим за по-голямото. И така е.”

писмо на Васил Левски до Панайот Хитов от 10 май 1871 година.

Поздрав за теб с нещо, което може да не е поезия, но е истина и под което слагам името си и днес:

ИЗВОРНО

И няма ги пазителите.
Пътят е отвес към нищото -
махало, приковало
сърцето като извор -
и жаждата възражда
суетата на сълзите.
Подобно вопъл ще мълчиш
на дъното на всяка дума -
сподавено ще викаш
и ехото ще те обгръща -
Ти знаеше, къде отиваш.
Избра да се родиш
и майка ти те кръсти
в земната печал -
Иди си! Няма хора.
Само сенките отекват
като камбанен звън.
Ти нямаш свои тука,
И всичко е измислено.

цитирай
13. lion1234 - Времето времени,
14.09.2014 14:19
споделя Хайдегер. Бих добавил в негов стил: битието битува, а човекът - човекува, т.е. влиза в себе си, говори със себе си, среща се, разминава се със себе си, отново се намира, осмисляйки своето същинско вътрешно време на съзнанието, своето най-съкровено ,,аз''.
Поздрави!
цитирай
14. malchaniaotnadejda7 - 13. lion1234 - Времето времени,
14.09.2014 14:46
lion1234 написа:
споделя Хайдегер. Бих добавил в негов стил: битието битува, а човекът - човекува, т.е. влиза в себе си, говори със себе си, среща се, разминава се със себе си, отново се намира, осмисляйки своето същинско вътрешно време на съзнанието, своето най-съкровено ,,аз''.
Поздрави!

Здравей! :) Много хубав коментар, хубаво казано, благодаря ти. Винаги се радвам, когато ми гостуваш. Да, "Битие и... време". Любимата ми книга, всъщност, толкова любима, че не се осмелявам да я отгърна отново е "По следите на изгубеното време". Но време е да го сторя. Да четеш Марсел Пруст е подарък. Хубава есен на теб, днес е Кръстовден и аз се радвам, че дойде любимият ми сезон! :) Времето Рахел те поздравява! :)

ПРИКАЗКИ ОТ РАХЕЛ

Беше сън. Истината не беше измислена още.
Тя беше хубава. Той беше умен. Обичаха се. Не можеха един без друг. Бяха непрекъснато един без друг. Тя страдаше за него. Той страдаше за нея. Тогава тя измисли времето. Той започна да го отмерва. Времето не можеше без тях. И започна да расте. Когато стана на 7 месеца се роди. И тя го кръсти Рахел.

ПЪРВИ СЪН

Времето не познаваше майка си и баща си. Само знаеше, че се казва Рахел. Когато се роди, времето спря да расте. Беше седмаче. Много искаше да прегръща някого. Затова започна да измисля неща. Измисли меко. Измисли синьо. Потопи се в тях и разбра, че може да плува. Така стана невидимо. И измисли първата истина. За съня на времето. Вече можеше да прегръща.

ВТОРИ СЪН

Рахел искаше да обича. Затова измисли вятъра. Вятърът люлееше синьото. А Рахел се смееше и лудуваше в мекото на синьото и не беше внимателна. Малки парченца смях се скъсаха и полетяха извън мекото на синьото. Не бяха меки. И не бяха сини. Така Рахел измисли планетите. И по-близките до синьото засияха от смеха й. Рахел обикна звездите. И измисли втората истина. За смеха на звездите. Вече можеше да обича.

ТРЕТИ СЪН

Рахел искаше да сънува за съня. И засвети. Така събра всичко в себе си, защото целият свят обичаше светлото на Рахел. И тя се прибра в себе си. Сви се на бебешко кълбо и стана мъничка точка . Започна да се движи толкова бързо, че изглеждаше неподвижна. Така излъга нищото. И измисли третата истина. За безкрайността. Вече можеше да сънува.

ЧЕТВЪРТИ СЪН

Времето искаше да е само по себе си. Не искаше да помни. Не искаше да обича. Не искаше да сънува. Не искаше името си. Искаше да е всичко и нищо. Започна да се бунтува. Започна да се върти около себе си толкова бързо, че не забеляза, кога и как се загуби в себе си. И забрави нищото. Така стана всичко. И измисли четвъртата истина. За безсмъртието на измислицата. Вече можеше да измисля.

ПЕТИ СЪН

Рахел беше време и нищо друго. Тя беше всичко. Можеше да обича. Можеше да прегръща. Можеше да сънува безкрайното. Можеше да измисля истините и те да са самото безсмъртие. Но нямаше кого да прегръща. Нямаше кого да обича. Нямаше с кой да споделя съня си и нямаше на кого да разкаже четирите безсмъртни истини, които измисли. Можеше да се върти около себе си. Да изчезва и да се появява изневиделица за самата себе си. Можеше да се прибира в себе си като мъничка точка и да се движи толкова бързо, че да изглежда неподвижна... Рахел беше всичко. И беше толкова страшно сама, че измисли петата истина. За пространството. И избра да пътува в него.

ШЕСТИ СЪН

Рахел потъна в пространството. Там беше страшно хубаво, защото сънуваше безкрайното и го прегръщаше. Така забрави, че преди да плува и да бъде невидима, бе истинска. Забрави,че нямаше как да я има, ако Той и Тя не можеха един без друг. Но Рахел нямаше как да знае това, защото не познаваше майка си и баща си. Така измисли шестата истина. За това, че времето винаги го е имало. И забрави истинското си име.

СЕДМИ СЪН

Времето се загуби и не знаеше, как се казва.
Не знаеше, кога се е родило. Не знаеше, защо плува в пространството и престана да сънува, защото забрави да прегръща, забрави да обича, забрави да изчезва... Превърна се в единствена истина. И заживя в лъжа. Така се загуби за себе си и за пространството, в което избра да пътува. Не можеше повече да измисля, защото не знаеше, кое е. Пространството тъгуваше силно за времето и искаше да си го върне. Пространството искаше да прегръща Рахел. Затвори се в себе си. Болеше го... Проплака. И отрони седем сълзи истина. Бяха видими. Можеше да ги преброи.

ПЪРВА СЪЛЗА

Пространството пазеше седемте сълзи, които проля от мъка по Рахел. То редеше сълзите си отново и отново и изгубеното време започна да се оглежда в тях... Рахел беше хубава, но не можеше да се види. Прелитайки край някоя сълза, тя се завърташе около нея, защото сълзите светеха със своя светлина и я привличаха. Рахел също излъчваше светлина, но не можеше да засвети, когато си поиска. Откакто се загуби беше забравила за това. И както прелетя пред първата сълза, отронена от пространството и се огледа в нея, единственото, което видя, бе паметта на водата.

ПАМЕТТА НА ВОДАТА

Водата помнеше раждането на Рахел. Времето Рахел бе родено от безмерната обич на Тя към Той. Тя беше края на юга. Той беше началото на севера. Дома на тя беше запада. Къщата на Той беше изтока. Те не можеха един без друг и непрекъснато бяха един без друг. И непрекъснато копнееха един за друг. Рахел беше този копнеж. Времето роди голямата им Любов. Те родиха Времето. Рахел беше време и нямаше как да знае за това, защото не познаваше родителите си, които създаде, преди да се роди. Когато се огледа в първата сълза, изми лицето си и си спомни, че се казва Рахел. Още не можеше да се види, но така се зарадва, че започна да танцува и да пее. А звукът от гласа на Рахел накара пространството да трепти от радост. И пространството затрептя. Трептенето му стана безкрайно.

ВРЕМЕТО РАХЕЛ <- 26. 02. 2012. ->

Рахел не знаеше, къде се намира.
Затова осинови целия свят и прие да бъде Времето на Света. Когато прегърна Рахел, Светът пожела Времето само за себе си и помоли Рахел да спре при него.
Рахел бе родена извън Света. Тя можеше да бъде време само отвъд него.
Но, тъй като започна да се привързва към безкрайността на огромния Свят, сви се на бебешко кълбо от жива светлина и започна да събира Света в себе си.
Така се превърна в Спряло Време.

http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2012/02/26/prikazki-ot-rahel.910226

http://malchaniaotnadejda7.blog.bg/poezia/2012/04/24/trinadeset-prikazki-ot-rahel.945328

http://rahel.blog.bg/
цитирай
15. lion1234 - Даа, ,,Битие и време''...
14.09.2014 17:00
Трудна за четене, предвид странния език на Хайдегер, но изключително ценна творба, повлияла на цялата модерна и постмодерна европейска философия. А ,,По следите на изгубеното време'' си е найстина подарък за четене - изящност, изтънченост, прекрасен свят на спомените, магията на вещите - потопената в чая бисквитка ,,отключва'' цял един свят от прекрасни минали преживявания!
Леле, каква чудесна приказна онтология! И как всичко е обсебено от безграничната магия на Обичта! Великолепен подарък!
Благодарности!
цитирай
16. malchaniaotnadejda7 - 15. lion1234 - Даа, ,,Битие и време''...
14.09.2014 21:02
lion1234 написа:
Трудна за четене, предвид странния език на Хайдегер, но изключително ценна творба, повлияла на цялата модерна и постмодерна европейска философия. А ,,По следите на изгубеното време'' си е найстина подарък за четене - изящност, изтънченост, прекрасен свят на спомените, магията на вещите - потопената в чая бисквитка ,,отключва'' цял един свят от прекрасни минали преживявания!
Леле, каква чудесна приказна онтология! И как всичко е обсебено от безграничната магия на Обичта! Великолепен подарък!
Благодарности!

Времето човекува в битуването на обичта, която движи световете. Всичко временее и отлита, остават емоциите, те са надвременни. Заради тях си заслужава наистина човек да си подари понякога време за временеене и да тръгне по следите на изгубеното. Поздрави и на теб лично - радости и благодатна есен! Приятно ми бе, че ми гостуваш, благодарностите са взаимни :) И понеже стана дума за чай, поздрав с "Чаена церемония"! :) До скоро!


ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ

на Лили Радоева - Дестради

И като птица
ще отпивам чая
на светли глътки -
времето е спряло
в едно единствено сърце -
в небета зимни
и в небета летни
и в небеса
подобно прилагателни,
статични от емоция
и цвят, и всичко,
което вдишвам
на кристални глътки
през всички времена
от всички бури
под всички дъждове.
И все така обичам
да чакам
в тишината -
огромния гепард
на времето,
да го погаля
много тихо
и да изчезнем
само двамата.



цитирай
17. metlichina - неподвластни на времето...
15.09.2014 21:39
и чувството на свобода да избираме...
прекрасна песен.. поздравления..
цитирай
18. malchaniaotnadejda7 - 17. metlichina - неподвластни на времето...
15.09.2014 22:05
metlichina написа:
и чувството на свобода да избираме...
прекрасна песен.. поздравления..


Благодаря, Метличинке! Прекрасно е, че сега вали. Обичам дъжда... Сърдечни поздрави!
цитирай
19. makont - Да избягаш от времето е истинска победа, Наденце!
16.09.2014 12:14
Може ли го някой, въпреки разкъсването, на които подлагаме душите си. Е, поне можем да поспрем с мисълта си, на едно място, за едно време... Усмивки, "премнаваща през себе си" !
цитирай
20. malchaniaotnadejda7 - 19. makont - Да избягаш от времето е истинска победа, Наденце!
16.09.2014 13:41
makont написа:
Може ли го някой, въпреки разкъсването, на които подлагаме душите си. Е, поне можем да поспрем с мисълта си, на едно място, за едно време... Усмивки, "премнаваща през себе си" !

Усмивки, Майче! :) Май това е начин - преминаващи през себе си в летеж, да останем неподвижни. Тогава сме безвременни и това е всъщност толкова естествено. :) Прегръдки и радостна есен!
цитирай
21. megg - Времето
21.09.2014 14:51
е абстракция, с нея намираме мястото си в света, и себе си намираме ...Тревожни сме от времето, а може би не бива. Важни са споделеността и следите, които ни се дават, за да помним ...
Продължавай, Наде, не спирай!
Прегръдки! :)
цитирай
22. malchaniaotnadejda7 - 21. megg - Времето
21.09.2014 21:13
megg написа:
е абстракция, с нея намираме мястото си в света, и себе си намираме ...Тревожни сме от времето, а може би не бива. Важни са споделеността и следите, които ни се дават, за да помним ...
Продължавай, Наде, не спирай!
Прегръдки! :)

Марианче, това е твое стихотворение и е прекрасно, благодаря ти. :) Да, продължавам. Прегърни Морето от мен! Морето е като времето - ражда онова, което по думите ти "ни се дава, за да помним". А то ни прави щастливи. Не мога да не го обичам. Затова днес преставам да бъда "ловец на време". Сменям "основната ми професия е ловец на време" Мотото на този блог с дом на Надежда. Благодарение на теб. Така остава. :) Прегръщам те!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: malchaniaotnadejda7
Категория: Поезия
Прочетен: 3267331
Постинги: 434
Коментари: 8064
Гласове: 43566