Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2016 11:23 - W.W. и Вучето четат Толстой в библиотека в Копенхаген и хващат терорист
Автор: vukovska Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2888 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 30.03.2016 23:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

(Един разказ от първа ръка на W.W.)
image

Обикновено „музата“[1] ми идва към 9.30-10.00 сутринта, след като съм изпушил поне една цигара и съм изпил две чаши кафе, което е толкова силно, че може да вдигне и кон от кома. Но този път музата дойде под друга форма и благодарение на това, че Вучето ми пилѝ няколко часа на главата да седна да напиша поне един параграф за блога й. Е не съм седнал в момент, полегнал съм.

Да ви кажа честно, откакто си взех дипломата за завършена бакалавърска степен, съм отвикнал да седя пред празния монитор на компютъра и да щракам по напрашената клавиатура с цел да напиша някой „шедьовър“ на научна тематика, подравнен от двете страни, задължително на шрифт Times New Roman, размер 12. Отдавна не съм писал курсова работа, а пък, и да ви кажа честно, курсовите работи по време на цялото ми следване, си ги превеждах от английски език. Ако ме питате дали съм имал някакви скрупули, че съм плагиатствал, ведага ще ви кажа – НЕ! С удоволствие заимствах от всеки американски колега, който някога се е прецакал да напише оригинална курсова работа на тема „Основни предизвикателства пред регионалната сигурност и подходи към  глобализацията“. Само че той, за разлика от мен, е имал мотивацията да подходи сериозно към академичната си задача. Предполагам най-вече от чувство за дълг и вина към родителите си, които, сигурен съм, са продали душата си на Луцифер и платили стотици хиляди долари, за да са сигурни, че детето им ще го приемат в Stanford или Columbia University. А всеки път, щом вдъхновението ми ме предаваше, Вучето откликваше веднага, ето вижте на последните ми две курсови работи са и писали 6-ци. Но, както се казва, enough with that.

През последните шест месеца с Вучето стъпихме на познати и непознати земи (разбирайте барове, дискотеки, кръчми, кафенета - абе все места, на които алкохолът не е по-далеч от две крачки, четири за Вучето).  Както тя вече писа, през октомври посетихме ветровития и ебаси студения Копенхаген. Моето задължение беше главно да вървя след Вучето (защото тя бе по-запозната с града и съставяше маршрута за деня), да събирам чантите и, както и да и допивам шотовете. Вижте, аз много се гордея с нейните възможности да поема големи количества концентрат, но пийне ли един шот, я търси под масата. Просто шотовете (и особено афтер-шотовете) не са нейната силна страна!

 Ето, например, една вечер, докато бяхме в бар Jailhouse и кротко си пиехме... Момент! За да не си помислите, че сме алкохолици, а и за да не даваме лош пример на подрастващите, по-добре да кажа, че през онази вечер бяхме в една… библиотека. А пък вие както искате го разбирайте. Та бяхме в една библиотека, в сектора с атласите и географските карти и справочници, и тъкмо се бяхме съсредоточили върху географския регион, откъдето е родом Лев Толстой, когато отнякъде се появи група датчани, които пък живо се интересуваха от географския регион на Braunschweig, Долна Саксония, Германия. Хората моментално решиха да ни почерпят, опа тоест да ни изчетат един абзац от непознатия за Вучето до този момент стил в литературата, известен като Jдgermeister. Въпреки че сериозно я предупредих, че този стил много ще я развълнува и дори натовари емоционално, тя ми каза да си гледам в моята книга, и с интерес се зачете в конкретния абзац. В последствие я намерих седнала в една кашпа с махония пред библиотеката, в която се намирахме.

Дочетох много набързо каквото беше останало по книгите, събрах Вучето и чантите й, и се запътихме към пиацата на такситата. Докато я влачех за ръка, настоятелно попитах на няколко пъти дали знае адреса, но от нея за пръв път нищо не се чуваше освен врънкане, че иска да си легне. В крайна сметка, щом се качихме в таксито, Вучето измърмори адреса и в този момент някак чудодейно се свести и се разприказва така, както само тя е способна – на висок глас и употребявайки прекалено много обидни съществителни и прилагателни имена. Когато таксито спря пред входа на кооперацията в Амагер, извадих картата да платя и тогава шофьорът се обърна към нас и на чист български със сръбски нюанси обясни, че е македонец и ни попита „што правите тука, за колку време сте”. Обаче разговорът приключи много набързо, понеже на Вучето й се пикаеше, а аз не исках да рискувам да се оправям с последствията от неспособността й да стиска.

Щом прекрачихме прага на апартамента, си отдъхнах, понеже реших, че проблемите ми за тази вечер са приключили с облекчаване физиологичните нужди на Вучето в предназначеното за тази цел помещение. Да, ама не. Само секунди след като седна на леглото и каза “Дай ми пижамата”, заспа в седнало положение. Тръгнах да я преобличам и тъкмо й обух долнището на пижамата, тя измърмори, че че й е лошо и ще повърне. Все едно ме удари ток – толкова бързо се дръпнах назад. Казах си, по-добре да не си създавам друга работа като чистя по нощите, затова, без да съм приключил с преобличането, само я катурнах настрани, както си беше по долнище и сутиен, и я завих.

Реших, че понеже съм успял да се погрижа успешно за това и двамата да се приберем читави в квартирата (при положение, че и аз самият бях чел доста), заслужавам да изпуша една цигара и излязох на терасата. С облекчение вдишах дима, примесен със студения нощен въздух, мислейки си, че ето на, сега спокойно мога да отида и да си легна. Само че не бях познал.

 

Тъкмо се унасях, когато Вучето се размърда и реши да ходи на водопой, явно още я държеше сладкия стил на произведението Jдgermeister. Само секунда, след като излезе от стаята, се чу тропот като от слон, нахлул в стъкларски магазин. Скочих веднага, светнах лампата в коридора и видях Вучето на пода, свита в ембрионална поза. Спънала се в постелката и при падането, счупила чаша. Докато повтарях „Добре ли си? Добре ли си? Поряза ли се?“, тя само се хилеше, не - заливаше се от смях и това направо ме вбеси. Казах й да внимава да не се пореже, но тя никак даже не се впечатли, ами се врътна, влезе в банята, изпи две кофи вода и пак си легна. Без, разбира се, да вдигне и едно стъкло от пода!

И ето ме   на колен-е-е-е в коридора в четири сутринта!

След като събрах стъклата, изпуших още една цигара, за да се успокоя, и си легнах.

На сутринта Вучето нямаше никакви спомени от предната вечер и ме накара да връщам лентата назад. Докато й разказвах, тя само ахкаше и охкаше и повтаряше един и същи рефрен: „Да бе, т‘ва не е верно!“

Засега спирам дотук, че се сванах от лежане.

А за терориста ще ви разкажа другата седмица.



[1] Да се разбира „повика да отида по голяма нужда“.




Гласувай:
6



1. vmir - Явно не сте оставили много непрочетени книги за останалите.
26.03.2016 12:35
И терориста ли в библиотеката ли ще хванете? Не, че съм чак толкова любопитен, ама ми е трудно да си представя къде може да четете следващия път.
цитирай
2. crep - Интервю с един овчар: - Чичо, как ...
26.03.2016 14:07
Интервю с един овчар:
- Чичо, как минава един твой ден?
- Рано извеждам овцете, вадя шише ракия и пия.
- Чичо, този очерк ще го четат и деца. Вместо шише казвай книга.
- Добре. Рано извеждам овцете, вадя си книгата и чета. По обед идва Генко с неговата книга и заедно я четем. Следобед отиваме до книжарницата и си вземаме две книги за до вечерта. А вечер отиваме при Ванката и там четем неговите ръкописи.

от Е.К. - НКВГЗ - фейсбук
цитирай
3. alex1s - Много увлекателно пишеш, смяла съм ...
26.03.2016 23:02
Много увлекателно пишеш, смяла съм се с глас.
цитирай
4. vukovska - Мерси, alex1s, обаче
26.03.2016 23:04
това наистина го писа приятелят ми, W.W. Предполагам, че е прихванал малко от стила ми :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vukovska
Категория: Лични дневници
Прочетен: 684587
Постинги: 228
Коментари: 638
Гласове: 388
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031